Понеже

Понеже ти умееш да обичаш 
със тази синя тишина в очите си,
а аз съм твоето единствено момиче,
ухаещо на дъжд и диви кестени.

Понеже ме изопваш всеки път –
избухваш ме и после ме създаваш,
реките ми са живи и текат,
осмислена съм – идвам и оставам.

Понеже ти умееш да обичаш,
а аз се губя в толкова обичане.
По дланите и пръстите ти сричам 
със устните си своето завръщане.

tumblr_m8cbeoGLtm1ry01o2o1_500_large

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

9  +  1  =