Попей ми, Съдба!

Попей ми, Съдба!
Ама тъй – за наслука,
за Любов ми попей и мъжки гърди,
за раздяла не смей, ни за люта разлъка,
и за болката Судбо, недей!
Полъжи ме, Съдба!
Просто малко – на заем,
засвидетелствай грижа към мен,
знам, че туй е лъжа. Ти отдавна нехаеш,
за живота ми – труден, студен.
Но сега ми попей. Пада в шепите мрака 
и се спуска поредната нощ.
Прегърни ме, Съдба!
Обещавам, че няма 
тази вечер да бъдем на нож.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  68  =  70