Отдаване

 

Отдай ми се, че аз те изкушавам
дори когато съм далеч от теб.
На другата земя да съм – те притежавам
и този факт е толкова нелеп.
Отдай ми се, когато обезсилен
да бягаш на посоки уморен,
в посоките наместо да се скриеш,
дамгосан се завръщаш и смутен.
Да бягаш от съдбата е примирие,
вакантно е местото ми в сърцето ти.
Отдай ми се, заразна съм – насилие
съм аз, над цялата ти същност – битието ти.
Че само в моя огън ще намери
тъгата в теб – спокойствие и радост,
и само мойта гръд да стопли може
душата ти, да те дари със благост.
Очите ми, където и да бягаш,
през всички слепи нощи ще те следват,
кошмарът ще те дави без пощада
и сенките докрай ще те преследват.
Ръце в ръце да мачкаш самотата
и в чужди устни болка да тешиш,
не ще успееш да смекчиш вината си:
страхът, че с мене не си бил.

1653869_875208562526412_1672673551_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  32  =  41