На пръсти ще пристъпя сутринта,
когато изпод миглите се будиш
и още си оплетен от съня,
а някъде потрепват пеперуди,
долитнали от нечия земя,
в която сам си скитал надалече,
преди да си се върнал сутринта,
където цял – на мен ще си обречен.
Не, няма да ти поднеса цветя
в очакване да се събудиш рано,
в една целувка ще ти подаря света –
света, през който ще сме ти и аз – и само!
Без всякакви съмнения и суета,
препълнена от обич – от смирение,
в една целувка ще ти поднеса света –
света, за тебе – като Божие знамение.
