Постой…

 

Искаш ми ризата…
Да ти я дам – стара, износена, с кръпки.
Щом ми я искаш Приятелю, знам,
нуждата стискаш във пръсти.
Тя тази риза – хомот.
Аз я преправях, зашивах,
точно един цял живот,
вечер със нея умирах.
Ако ти духа – прости,
ала щом искаш я давам,
само когато вали
ще е студено, прощавай.
С нея не срещнах покой,
ни топлина, ни утеха.
Гол ли си, жаден?
Постой…
Искаш ми ризата? Ето!

image

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

85  +    =  86