Постой…

 

Искаш ми ризата…
Да ти я дам – стара, износена, с кръпки.
Щом ми я искаш Приятелю, знам,
нуждата стискаш във пръсти.
Тя тази риза – хомот.
Аз я преправях, зашивах,
точно един цял живот,
вечер със нея умирах.
Ако ти духа – прости,
ала щом искаш я давам,
само когато вали
ще е студено, прощавай.
С нея не срещнах покой,
ни топлина, ни утеха.
Гол ли си, жаден?
Постой…
Искаш ми ризата? Ето!