Спомен за лятото

Озъби се времето.
След нощ като тази вали.
Озъби се времето,
изсъхнаха всички дълбоки мечти.

Очите си тръгнаха.
Облаци ниско простряха пране.
Озъби се времето.
Надеждата спря да расте

Сърцето простена.
Изпомпа кръвта някак плахо.
Озъби се времето
и никой не помнеше лятото.

f082b25daa93b3b9

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  44  =  54