Явно така ми дойде онзи ден
и му теглих балтията.
Казвам Ви, ще се мре!
Няма любови да шия!
Ще и́ прережа гръкляна
още преди да е гъкнала.
Още преди да проходи,
ще я изпратя по мръкнало.
Пусти човешки копнежи –
кучета ненаяли се,
все за любов се ежат,
а от любов полудяли са.
– Ти пък какво ми цивриш?
Кой те доведе тука,
искаш да ме обичаш?
Гледай го ти, боклука!
Аз като тебе такива,
с брадвата ги отсявам!
Няма да те обичам!
Чуваш ли? Не прощавам!
Няма да те докосна!
Я не ми бъркай в сърцето!
Моля те – остави ме!
p.s. / Боже, Той ли е оня дето… /
