Приятел ли си – ти си мойто рамо!

 

Животът зная труден е, уви.
Обичаме, разлюбваме, стареем.
Във зъбите си стискаме вини,
в сърцата си от мъка бавно тлеем.

Очите уморени нощем бдят,
отчаяно се борят със кошмари.
Врагът понякога е роден брат;
студеното до рана често пари.

А мислите са повод за войни,
разпънати на блудни кръстопъти.
Без име са звездите в тихи дни,
изтлява всеки порив през сълзите.

Животът е понякога жесток,
съблича и последната ни риза,
превръща умовете ни във роб,
удавени в поредната им криза.

Животът зная труден е, уви,
но помня със сърцето си голямо,
че колкото и силно да боли
приятел ли си – ти си мойто рамо.

9902_10151826659730865_734955637_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

68  +    =  72