„Не е по силите ми – Радост,
да те очаквам вечно аз!“
Блага Димитрова
Когато мракът ме прегази
и ослепея за нещата.
Без влакове проплачат гари
и в Ад се гърча от вината си.
Бесилката, когато дръзне
да люби мъртвото ми тяло
и всеки хладен, мътен бързей
ме повлече надолу – ялово.
Аз искам само да извикам
във лобния си, грешен час:
„Не е по силите ми – Радост,
да те очаквам вечно аз!“
