Понякога е просто тишина,
на допир плътна, с нож да я прережеш.
Понякога е с мирис на тъга,
до писък жълта, като плачещата есен.
Понякога е дяволски жестока.
Не рови с поглед, с черното закусва.
Проводник е на гняв с безкрайна болка.
Не чисти, не пере, и не прегръща.
Понякога е битка за надмощие.
Умира след докосване от длани.
Нарича се „вина“, наместо „щастие“,
убива всяка радост, и я пали.
Понякога е форма на Живот,
приема те до дъно, и отрича,
че често е токсична на Любов,
целува те до всичко, и обича.
