Съвършено несъвършена

Накара ме да се почувствам съвършена,
облякоха най – красивата си рокля,
поех най – свежият си дъх,
в мечтите си повярвах – мойта лодка
развя платна и тръгна тъй уверена на път.
Към тебе се запъти и морето,
за нея вятър най – горещ повя,
когато с лодката си влязох във сърцето ти,
човешки те целунах. Ти замря…
Изплаши се от образа ми земен,
зелените очи – косите ръж,
от бръчиците по лицето ми приведени,
издаде стон и тръгна
…изведнъж.

524679_227527604094700_1863342324_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

57  +    =  63