Сбърках…
Страх ме е, сбърках.
Наказвам се с мисли, уви.
Раних и ранена съм.
Листи изписвам с кървящи сълзи.
Отчаях се…
Страх ме е – лудост!
Сърцето ми бие – реве.
Доверие скърших.
Завързах се здраво с моряшко въже.
На шията камък…
Тежи ми. Глупачка!
Летя главоломно надолу.
Навсякъде мрак.
Буря мачка и бие до кръв и на голо.
Боли ме…
Ръцете ми ли́лави парят,
а с тях аз прегръщах преди.
Въжето ме стяга.
Отрова на паяк по вените пъпли – крещи.
Бичувам се…
Бия се, лазя – калта ме задавя, ни стон.
О, мъко – такава се мразя.
Не чувам, не виждам – затвор.
От кал съм дошла. Във кал се превърнах.
Позор!
