Преди да ме повика бе ме имал,
не знам къде и как ме е видял,
но даже подозирах, че и́ името ми,
преди да ме дочака е познал.
Измислил всичко – бъдещето, спомените.
Пришил крила на бесния ми нрав.
Отворил с ключ вратите на сезоните,
да мога да беснея първа в тях.
Заоблил всички ъгли на мечтите,
засял ми музи, за да цъфна в стих.
Сега ме сътворява със очите си,
и се побира в думата ЩАСТЛИВ!
