Уж всичко си имаме.
Даже мълчание.
Насред всичкото чинно мълчим.
Казват хубаво е, когато се вслушваме в себе си.
Когато след пладне погледнем в сърцето си.
Когато простим.
Простих. И пак всичко си имаме.
Продължаваме заедно да мълчим,
а тихото цепи дърва за през зимата,
Аз усещам студът, който идва, а ти?
