От упор ме целиш, Живот!
С картечници, с топ, със снаряди.
Току да се скрия и хоп –
в лицето ми огън запалиш.
Не виждам, не чувам – съвсем
ослепях, оглушах, изнемогвам.
Грам жал в тая битка със теб,
не найдох Живот, и не помня.
Аз все съм мишена, а ти –
извиваш ръцете ми клети.
То бяха войни и сплетни,
то бяха падения, клетви.
От упор ме целиш, Живот!
За теб съм удобна мишена,
но аз съм ти свикнала! Роб
да стана сега не е време.
Гони ме, препъвай ме! Знам
до края не ще ме оставиш.
Финалът обаче в е Бог!
Фалшиви са твоите лаври.