Така и не се научих да обичам кротичко. Ей тъй, да седна в ъгъла на дните му, да кротувам и само да следя с поглед нуждите на възлюбения си. Вземе ли да се появява някоя липса от някъде – на пръсти да се промъквам почти тайно и да запълвам, докато той се чеше зад врата. А аз лудата му с луда глава – неувираща, като кофти сорт китайски боб, като съм се рачекнала на мегдана на полезрението му по 25 часа на ден, че като съм развяла едни байраци и тъмни коси, че като съм засукала едни страстни танци върху българското му юнашко сърце, та гледай ми сеира. Еле милия, после ми увря главата, че само биричката си чакал. Не знам защо обаче, като му гледах снимките от новогодишния банкет на фирмата, все се е въртял покрай младата си колежка – Гинчето, докато е тропкала с втасалия си сексапил, и мерила дансинга на метри, като млада кобилка. Душичка мамина.
Оня ден срещнах една стара позната. Спомням си на „пилон” се въртеше навремето, заради нейния хубостник.
– Спокойно, мило! – ми вика – има време. Виж ме мен, научих се да обичам кротко, и ти ще се научиш. Хем кротко, хем спокойно, малко, за кратко, почти, за удобство, от съжаление, за развлечение, на заем, от интерес. Това е толкова глупаво и прекрасно!
Благодаря ти ВеСеЛиНа!
От: една още танцуваща на пилон и неумееща да обича кротко, като теб!
