По вода

На тази Любов и върви по вода
и за пръв път стени не събаря.
И за пръв път целува гордостта ми така,
че я искам и всичко забравям.
Този път ще оставя кръвта да кипи,
няма гневно да стрелям с пищови.
Ще я виждам във 10, ще я любя във 3,
ще се моля за нея на Господ.
По стеблата на чувствата ще чертаем мечти.
Тази нова Любов ми е нужна.
Изрисува ми длани, устни, лято, очи
и когато заспи ме сънува.
Цяла вечност я чаках, кърпих дом подир дом,
и намирах причини да срина,
два – три случая не(любовен) подслон
и се лутах сама посред зимата.
Улови ме случайно. На едни честоти
се засякохме с морзова рима.
Дистанционно прихвана ме и разчете с очи
същността ми. 
И вече ме има…

996063_3646449256094_260742719_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  58  =  59