Заключих те в сърцето си, прости.
До днес светът без теб с тъга горчеше.
Надежда сладост ми донесе ти.
Шепти мигът: Хей, всичко страшно „Беше!“
От днес дори небето ще мълчи.
Дъждовните порои свършват. Сбогом!
Тъгите са изплакани. Амин!
Обичаш ме и всичко е съдбовно.
И нищо, от което да боли.
И нищо, от което да си спомням,
че някъде навън в света ръми
и нещо е горчиво – до отровно.
Светът на вкус е вече като теб,
отварям си очите и те виждам.
Гравирам те във синьото небе,
целувам те и малко си завиждам.
