Ти! Човекът – намерил Човек!

 

Ако видя зората
и намеря решение.
Ако спра насълзени очи.
Ако в шепи греба
глътки пролетен вятър;
ако видиш с мен всичко и Ти.

Ако дам – не на заем,
къс от мойте причини
на една овдовяла душа,
за надеждица утре,
малко хляб за безсилие;
ако силно обикна страха.

Ако крача на сляпо
и затворя очите си,
а повярвам, че мога така:
да докосна ръката ти
и да литнем завинаги;
ще политнеш ли с мене сега?

Обещавам, че няма
да те спра, ако тръгнеш,
но ще бъда наблизо – до Теб;
за да можеш, когато решиш –
да се върнеш.
Ти! Човекът – намерил Човек!

9306_438520149599071_1796715635_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  87  =  89