Бях усмихнато дете, срамежливо, страхливо, но пълно с мечти и вяра в бъдещето, в по-доброто бъдеще.
Израстнах сред съученици, които ме приемаха точно такава, каквато бях и до днес сме приятели.
Благодаря им! Намерих няколко усмихнати снимки от времето, когато учех в основното училище на нашия малък, но задружен квартал, който в момента е населен с възрастните ни родители, а ние – усмихнатите им и изпълнени с мечти деца сме разпиляни по белия свят. Тъжно, но факт.
За това ли мечтаехме…
