Уморих се от истини, от натрапени мисли,
от учтивост, усмивки и думи нечисти.
Уморих се от книги, цитати, мъдри приятели,
от животи и примери, идеи, мечтатели.
Някак в повече вече ми идват нещата,
искам просто да спра и да прегърна душата си.
Измежду бягане, работа, спорове, лекции,
животът промъква се тихо в нозете ми.
Остарявам безгласно и навсякъде вече усещам,
че за себе си май почти не се сещам.
