Една внезапна обич ме позна
и тихо във душата ми притихна.
Погали устните ми с устни във нощта,
и ми призна смълчана, че ме искала.
Извика името ми. Беше дъх във дъх.
Приседна до сърцето ми, заплака.
Прибрах я в шепи. Вън валеше дъжд,
една за друга бяхме дом и стряха.
Не знам къде започва любовта,
но знам, че в този миг живее в мене.
Когато ти долипсва свобода,
ако поискаш – можеш да я вземеш.
