Целувай ме още! Има време…

 

Целувай ме още! Има време…
В такива нощи не давам денят да те вземе.
Затварям очи и заглъхвам.
Попий всичко. Боже, настръхвам!
Докосвай ме нежно, безгласно,
изливай се в мен топло и сластно.
Привикай ме там – при звездите,
повярвай в нас – пий от очите.
Копнежите влажни ме губят –
с вълшебни акорди се любят.
Жадувам те! Викай ме! Още!
Ръцете ти…
Господи… нощ е…
Не давам денят да те вземе…

Целувай ме още! Има време…
Разтопи от недрата ми болка и бреме.
Промъкни се в мен жадно, омайно.
Нека никой не знае, нека всичко е тайно.
Нарисувай се в мен като белег,
който никой не може да вземе.
Който викан – желан и пречистен,
моите тайни ще види единствен.
Нека там – при звездите замислени,
се взривят наш’те страсти орисани.
Не, не спирай! Докосвай ме! Нежно!
Прегърни ме…
Полудявам… горещо е…
Не, не давам денят да те вземе…
Целувай ме още! Има време…

10456190_514029225367478_2565153843671118387_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  41  =  50