Автор: Маргало

Джон Стайнбек „На изток от Рая“

публикуван на от Маргало

 

Джон Стайнбек На изток от Рая – ФАЙЛ ЗА ТЕГЛЕНЕ

През 1948 г. Стайнбек се връща в Салинас и започва да работи върху „На изток от рая“. Завършена е през 1951 г., а през ноември 1952 г. оглавява всички листи на най-продаваните книги. Романът е мащабно платно, показващо постоянната борба между доброто и злото, силата и слабостта, любовта и омразата, красотата и грозотата. Действието се развива в рамките на петдесет и шест години и описва три поколения от два големи рода. Според самия автор книгата е резултат от единайсет години мисловна бременност, една година непрекъснато писане, 300 молитви, 36 топа хартия, 350 000 думи и много твърд мазол на пръста на дясната му ръка. „На изток от рая“ е екранизиран от големия холивудски режисьор Елия Казан (1955). „Една велика приказка – за неукротимия човешки дух, за мъждеещата във всяка гръд изначална добрина, орисана дори на изток от рая да създава, а не да руши, да утвърждава, не да отхвърля, да разказва за безбройните крушения на човешката душа, но и за нейните триумфални победи.“
Кръстан Дянков„Когато говорим за американската литература на XX век, първото име, което трябва да изречем, е Джон Стайнбек. И веднага след това трябва да споменем „На изток от рая“ – книгата, от която всички ние, по-късните писатели, се учехме на художество.“
Норман Мейлър

Източник 

Източник на файла

naiztok

Русенската Маргарита Петкова представи дебютната си книга

публикуван на от Маргало

Цялата статия – ТУК.

10420060_691139597618442_1452444831845758693_n

Поетичен талант, съизмерим с най-добрите образци на българските поетеси, за които непокорството и нежността са две страни на една монета – това е младата русенка Стефка Стефанова, която е избрала да издаде първата си стихосбирка с псевдонима Маргало. Още от заглавието – „Не ми показвай среден пръст, Съдба!“ личи своеобразният маниер на авторката да съчетава без проблем извисено лиричното и всекидневното и обичайното, за да разкрие без свян душата си. По това тя се родее с една от най-известните съвременни български поетеси – Маргарита Петкова.

На премиерата на книгата си в библиотека „Любен Каравелов“ Маргало бе пределно откровена – както е и в стиховете си, разказвайки за съкровения си порив към свободата, който облича в думи и образи. За нейната книга говори русенската журналистка и поетеса Иглика Пеева. Приятели и съученици на Маргало споделиха своите спомени за нея и четоха нейни стихове, а артистичната атмосфера допълниха музикални изпълнения на ученици по пиано и китара от Националното училище по изкуствата. 

Прочетете цялата статия тук: http://utroruse.com/article/426917/#ixzz3jXeFvWNb
Follow us: @utrobg on Twitter | utroruse on Facebook

Ч.Р.Д.

публикуван на от Маргало

 

Ден, като ден – пък било то и рожден.
Какво пък толкова. Когато навъртиш N-та брой години вече не ти пука, че в два през нощта си говориш и философстваш абсолютно безсмислено и неадекватно, предвид късния час, докато чукаш по клавишите. Много важно, че други използват предпоследната думичка в предното изречение за други цели по това време, аз пък ще се правя на умна. Ми празник е, имам право да бърборя, ако ще и врели-некипели отвъд здравия разум. Боже, от колко драки съм минала и ей ме на на N-та и 2 години – оживях! Оживях бе хора, няма страшно, давайте, минавайте спокойно през драките. Тук – от другата страна на младостта не е страшно. Все си е тая, все сте си с Вас си. Че с кой друг… Това, в огледалото отсреща, казват е илюзия! Ще вярвам! Оглеждането след определена възраст да се извършва само в сърцата на обичните Ви хора, там била истината! Чудя се да ги събудя ли… Имам опасение обаче, че точно в този час може и да прегърми в очните им дъна и да ме намокри неочаквано дъжд, като този, който тропка вън и ми припява някаква тъжна песен, на която се правя, че не обръщам внимание и картината в очите им няма да ми хареса… Тази вечер, докато се подготвях да посрещна поредната си свещичка за тортата, прочетох за кой ли път, че Бог живеел в мен, а аз в него. Усещам, че ще има купон. Явно не съм сама. Ще пийнем, ще поговорим, ще засрамим младите и ей на – ще разведели, а утре ще му мисля. Драки – колкото щеш, под път и над път. Да ми е честито подравняването по над средната възраст!
Наздраве!

11174976_10206272467080569_1942649064571189132_n

Видов ден

публикуван на от Маргало

Понякога се молиш за любов,
крещиш с душа, със думи, плачеш, викаш.
Понякога се молиш за троха,
и лазиш за една прашинка смисъл.

Понякога мечтаеш за небе,
а вътре в тебе адът порти прави,
през тях нахълтват черни бесове,
и даже Бог във този миг те мрази.

Понякога пристига Видов ден,
и този, на когото си се молил,
започва да крещи с душа, с’ сърце
да го обичаш, и за прошка лази.

Понякога, в такива дъждове,
когато си удавил всичко свято,
си тръгваш безразличен, като мен,
без спомен от едно далечно лято.

Маргало

Той е

публикуван на от Маргало

Той е пришката на петата ми,
не се надува в златна халка на пръста ми.
Тича след мен и догонва съдбата,
и е в този стих, скрит в измълчаните думи.
Той е белият косъм на дните ми,
измъдруваното ми утро и нервното снощи.
Той е в плиткото на душата ми,
което ме дави все още нощем.
Той е мрачния ден след неделята,
инатящ се на дъното в лявата ми обувка,
цял ден ми убива и ми драска,
за да ми напомня с цялата си любов, че съм жива.

Маргало

Show Buttons
Hide Buttons