Автор: Маргало

 

За пръв път й изневери след раждането на младши. Вече бяха започнали да спорят за всичко, дори за това какви памперси да купят. След раждането му, Нора толкова силно се бе вживяла в ролята си на майка, че забрави околните. Антон, свикнал да получава цялото й внимание само и единствено за себе си, се гърчеше от липсата й, и дори ревнуваше от бебето, колкото и да не искаше да си признае. Донякъде му липсваше времето, преди младши да се появи. Тя му се отдаваше изцяло, и се грижеше за него по всички възможни начини. Чувстваше се виновен, но смяташе, че има право да получава своята доза внимание, и това, че жена му стана майка, не бе повод да го елиминира. И понеже малкото вързопче често боледуваше, случваше се Нора да го взема в общото им легло, и да моли Антон да спи в другата стая, за да може да се грижи по-добре за детето. От една страна тя имаше право. Беше изморена и видимо бледа, отслабна бързо след раждането, и си личеше, че физическите й сили са на привършване, но той я обичаше и имаше нужда от съпругата си, която вече нямаше време за него. И другите жени раждаха деца, тя не бе единствената майка на света, макар да си признаваше, че жена му полагаше непосилни усилия и любов в отглеждането на сина им. От една страна й се възхищаваше, но от друга я мразеше за това, че пренебрегва връзката им, и почти спря да го забелязва.
Дарина се появи като летен бриз, след поредица хаотични връзки. Млада и усмихната. Въздухът около нея можеше да се диша с лекота. Животът се изливаше от всяка нейна фибра върху мъжкото му, отдавна останало в сянка его, което имаше нужда от този прохладен нов полъх, за да се съживи отново. Потъваше в очите й, и забравяше за проблемите вкъщи. Не можеше да повярва, че животът му дава шанс, а той нямаше да се възползва. Горчивият вкус на вина по небцето му, което от време на време се появяваше, не бе достатъчна причина, за да не бъде с нея. Пак щеше да си бъде Нориният мъж, отдаден на семейството. Можеше го, за него не бе проблем да се контролира. Та той бе спрял дори цигарите за три години. Нора едва ли щеше да заподозре. Бе толкова улисана покрай младши, че дори не забелязваше, че не й е останало време през деня, за да среше косата си, камо ли да заподозре мъжът си в изневяра. В този момент той бе последната й грижа. Обичаше жена си, но се бяха отдалечили до толкова, че не си спомняше защо.

– До кога ще търпиш тази дърта кучка! – изсъска Дарина, след което продължи да лакира ноктите на краката си.
– Престани, моля те! – изнервен отсече Антон и за пореден път погледна часовника.
След половин час трябваше да тръгва, а Дарина все още не го бе удостоила с вниманието си и само нервничеше. Преди час го изврънка за парче пица и пакет дамски превръзки, понеже очакваше месечния си цикъл и откакто бе дошъл се занимаваше само и единствено със себе си. Гримира се наполовина и се зае да лакира краката си, докато ядеше лакомо от парчето пица и цапаше навсякъде с мазните си пръсти. Все още не можеше да повярва как хлътна по нея. Дори не бе щастлив. Единственото, което получаваше от Дарина, ако случайно бе в настроение бе секса, с който също не можеше да се гордее. Тя трудно стигаше до оргазъм и след всеки неуспешен опит го упрекваше и унижаваше, като го обвиняваше в некадърност. В същото време обаче ревнуваше до безобразие и му въртеше номера. Случваше се да му звънне в два през нощта пияна и да крещи в слушалката, че е едно лъжливо копеле, а жена му – дърта неизчукана пачавра. Започна да си мисли, че е с нея не защото я обича, а от страх. Бяха заедно повече от година и положението започна да излиза извън контрол. Нощем не можеше да спи, съсипван от мисли и притеснения.
– Не я защитавай, копеле! – изкрещя тя и го замери с остатъка от пицата.

P.S. Следва продължение…