Той дори не разбра, че след тази цигара,
слагам края под фаса и тръгвам.
– Аз Ви помня, Преструвки! Боже, как ме целувахте,
изпод двете му устни прежурени.
Той така си живя с мен – че и аз като другите,
ям доматите с колци и лук;
– Бях Ви вярно куче, другарю Влюбен,
но сега с Вас сме всъщност ДО ТУК!
Здраве да е! Плачете? Моля, простете!
По-добре ще Ви стане ли с едно питие?
Той дори не разбра, че след тази цигара,
смачках края под фаса,
а сърцето крещеше:
– НАПРЕД!
