Аз съм бременна с’ щастие!
Но така не намерих подслон да родя.
В този мачкащ до кръв и до синьо живот,
как живот да му дам и тогаз да умра.
Аз съм бременна с’ щастие
и прехапвам родилните мъки!
Да го нося до гроба
в тая черна и сляпа земя,
о, аз зная, че грешно е,
но да дам на душата му малка отровата
на света от сега, ще ли мога…
ще ли мога да сторя това.
Аз съм бременна с’ щастие,
а не мога със щастие, щастие да родя.
