Понякога кожата ми не ме побира.
Листите не ме преразказват.
Очите не ме проглеждат.
Понякога сама съм си в повече.
Ръцете ме изпускат.
Залезите онемяват.
Устните криволичат.
Тишината се самоубива.
Понякога е обичане,
но без мен…
без утре,
без теб,
без завинаги.