MARGALO
На Коледа не искам чудеса! Не искам да очаквам, да намирам под грейналата коледна елха подаръци – аз искам да откривам в очите на обичните до мен, онази нишка – сгряваща душата, разбирайки във този светъл ден, че са щастливи, Боже, както някога… Останалото – тленна суета! Останалото просто е спектакъл! Ръце в ръце …
Накрая на гората двама млади, деляха обща участ за последно. Изрязваха сърцата си във мрака, разделяйки съдбата поотделно. Разменяха каквото са си дали, приключвайки със всичко точно тук: пред залезът, умиращ над реката, преди да са дочакали денят. Маргало Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Последната светулка е с фира́. Небето накълва го черен гарван. Дълбае болест плодната земя. В акацията червей се прокрадва. На таз’ светулка дадохме обет. В небето си обрекохме съдбите. Земята ни венча с любов Во Век! С акации заченахме мечтите си. Последната светулка е с фира́. Небето има дупки, и чернее, а някой е отрязал …
Усещаш и толкоз. Това е любов! Мълчиш, а крещиш, но без думи, а всъщност тъгуваш, безумно. Любов е – отдаване, устрем. Секунди, в които наместо да кажеш: „Аз дадох!”, без звук, без „Обичам те” – тихо мълчиш. Безшумно подкрепяш и безотказно. Усещаш и толкоз, дори да болиш! Маргало Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Надеждата? А любовта? А прасковите двете и черешите? А вярата? А смисълът? Той? Тя? Променят ли се? Чувствата? Копнежите? А допирът? А топлата му длан? А утре? Ами после? А сърцето? „Обичам” е клише? О, не! Лъжа! Каква ти тъмнина?! Навън е светло! Маргало Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Понякога се молиш за любов, крещиш с душа, със думи, плачеш, викаш. Понякога се молиш за троха, и лазиш за една прашинка смисъл. Понякога мечтаеш за небе, а вътре в тебе адът порти прави, през тях нахълтват черни бесове, и даже Бог във този миг те мрази. Понякога пристига Видов ден, и този, на когото …
Той е пришката на петата ми, не се надува в златна халка на пръста ми. Тича след мен и догонва съдбата, и е в този стих, скрит в измълчаните думи. Той е белият косъм на дните ми, измъдруваното ми утро и нервното снощи. Той е в плиткото на душата ми, което ме дави все още …
