Аморе мио

Аморе мио, сърцето самотно в гърдите ти блъска и бие сиротно. На мекото хляба не ти се услажда. Аморе, усещам как болката в ляво до смърт ти досажда. Не и опонираш.  Мълчиш и прикриваш.  Логично доказваш и нейния вик лицемерно намразваш. Когато не вярваш, че болката в ляво е важна; Аморе, на ножа най – …

Не ме сравнявай

Не ме сравнявай с никоя жена,сравниш ли ме – във този миг умирам.Усетя ли до тебе самота,отивам си, отивам си – отивам. Не ме залагай с вчерашни жени,комарът стар е грешно забавление,не ме мери. Усетя ли печал,потъваш на секундата в забвение. Не ме сравнявай с другите жени,сравниш ли ме – изгубил си веднага,това което утре …

Споделеност

Бърза ми се много устременокъм споделеност със огнище и Любов,която във очите ще ме гледа,вечерята щом сипвам с благослов.На завет ми се спи сред две ръце,една вселена там да ме очаква.Часовници ще липсват – само Бог,олтарът ще е баница от мама.Пред прага да се кръстят всички дни,от него по – свещен в света да няма.Тъй …

Обич на заем

Когато някой ден усетиш ровизпод краката си – и обичта не чувстваш.Денят наместо ден изтлее в нощ,и  черна паст душата ти прегръща.Изсъхнат ли ръцете в онзи миг, а устните застинат изкривени,щом младостта преваля на заники всички пътища са пропасти към мене.Сърцето ти крещи ли с глас „Отбой!“,минути ако бесят часовете ти,кърви ли най – красивият ми …

Усмивка

Изневиделица.Отнякъде.Изведнъж.Ей така,както спорихме с вятъра,ме застигнавъв гръбвлюбен мъжи подложи усмивка в краката ми.Изненадващо бе.Засиях.Спрях да споряи в миг се наведох.Влюбен мъж – къс усмивкаи азпрез светасе запътихме смело. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

До сладко

Обича ми се до втръсване –захаросано.Това може ли да ми се случиили фантазирам твърде прахосано?И докога ще се губяиз междуредия, между тонове?В полусекундност може ли да ми се случи, едно полудяло от тръпка полугодие?И любовта да е в повече,в повечност ми е страхотно, малко обичност не ми е нужна,искам четворност, петторност.Минорното не ми отива/а и …

Моя зряла Любов

Ти къде си се скрила, моя зряла Любов, детската е заспала в окосено сено. Изморена от тичане тя след белия принц, с рокля бяла на макове, сън сънува в зори. Я ела да те видя, моя зряла Любов, нека само те зърна – да не ми е само, да запомня очите – да ти чуя …