Не му завиждайте, защотоаз сто пъти в гордостта му с присмех пях.В лицето му на други хвърлях името,дордето не заплака, не се спрях. Не му завиждайте за слънцето,преди да му просветне пй вина.За всяка грешка правил във живота сиго клех проклето, любих се с греха. Не му завиждайте, не бивайте жестоки.Аз по – жестока бях …
Прочетете повече „Не му завиждайте…“
Не, няма да мълча и този път.Изгрява ден и всички хора виждат.Какво от туй, че лятното море,когато забушува му завиждат. За време жътва щом се зададе,жътварят грабва сърпа и пирува в узрялото и дъхаво поле,а жарките им устни се целуват. И няма на света закон и ред,пред който й Адама във Едемада отрече магията любовдори да …
Прочетете повече „Ние“
Озъби се времето.След нощ като тази вали.Озъби се времето,изсъхнаха всички дълбоки мечти. Очите си тръгнаха.Облаци ниско простряха пране.Озъби се времето.Надеждата спря да расте Сърцето простена.Изпомпа кръвта някак плахо.Озъби се времетои никой не помнеше лятото. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Едно момче в леглото още спии своето момиче то сънува.Момичето усмихнато мълчии своето момче с любов целува. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Не спирай да ме искаш със сърце,дори ръцете ти връз’ друга да римуват поезия – родила се в небе,в което мойте устни си целувал. Не спирай да ме искаш даже в нощ,през стъпките ти вплела самотата,привикай я в дуел и там – на ножи докажи, че аз съм свободата ти. Към мен не спирай нивга да …
Прочетете повече „Не спирай да ме искаш“
Ето тук – зад света, ще ме скриеш и маскитес тези две здрави мишци ще снемеш.Тази рокля – отдавна не сънувала ласки,до конец нека вика и стене.Не и искай причини. Дай и всичко – на нож,прободи я в сърцето безмълвно.Зад света я събличай – тази вечерно – лош,необятно, красиво и тъжно.Тази стая – единствено наша …
Прочетете повече „Ето – тук“
Защо си?!Какво си?!Кажи ми…Как – Ти,успя да ме върнеш обратно?!При мойте уж малки и жалки мечти, които захвърлих понятно.По пътя…Защото…Тогава…Че как да ги нося нарамила всичките?!Тежаха…Намразих ги…В кучешки впряг –животът ме теглеше в нищото.Не искам…Не бива…Не идвай в съня…На колко години съм – знаеш ли?!Отивай си…Махай се…Тичай назад…Приятелю, стара съм…Вярваш ли?Очите…Краката ми…Цялата гръд…Косите са бели…Случайност?О, …
Прочетете повече „Какво си?“