Чул си ме, Господи!

 

Чул си ме, Господи!
Чул си ме, чул си ме! Чул си!
Искам да дойда у Вас, да разкажа;
на майка ти, на баща ти, на брат ти, във къщата ти,
как поисках света и не ми го отказа.
Как забравила дълг – спорих, вземах, не молих,
не пророних „Прости“, дълго с хората спорих.
Ти дори на инат не намери причина да ме върнеш назад.
Боже Господи, има Те!
Чул си ме, Господи!
Чул си ме, чул си ме! Чул си!
Искам да дойда у Вас…
Ще ми кажеш ли,
по пътеките дето вървя до сега,
ще намери ли радост да те срещне душата ми?
Да приседна до Теб, ей така за минута;
искам Господи мой, да те стопля по пътя;
само ти ме тешиш, нека вече сме двама;
да теша тебе аз…
Аз съм вече голяма!