Аз живея отдавна в града.
Имам работа, син, задължения.
Плащам ток, телефони, вода,
вземам хиляди „мъдри“ решения.
Нямам време за детски игри.
Побелях, поизнервих се даже.
Пия хапчета, боря вини,
всеки ден ми е „смислов“ и „важен“.
Ям на крак, крия бръчки зад грим.
Всяка вечер по скайп чувам мама:
– Ти си дъще, далеч от дома,
нямаш време, нали си „голяма“!
