Изгубих те…

 

Изгубих те.
Странно.
Аз ли те имах – ти ли ме нямаше.
Себе си ли залъгвах – илюзия ли са гларусите,
летяха ли над нас,
но пък и бриза си спомням добре
и развятата мъжка риза и твоите рамене.

Не ми се пише.
Ужасна съм.
Пишех ли някога – бе ли, или не бе.
Можех ли да го правя – правя ли го добре,
целува ли ме с вятъра,
случи ли се онази нощ, когато в ръцете ти цялата
пулсирах и пиех любов.

Намира ми се.
Тебе.
Имах ли те – ти ли ме нямаше.
Аз ли се залъгвах – мираж ли са гларусите,
измачканата ти риза,
влажните ми очи – жадните ти устни,
мокрите ми коси,
взривът насъщен и Ти!

10492048_644194059005306_1751722935008448559_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  54  =  57