Аз съм мъжко момиче.
Мога в нощите да си легна сама.
Под дъжда много често съм тичала
с пълни чанти и мокри крака.
Аз съм мъжко момиче, не отричам.
Боря всеки ден, смело с гърди.
Милиметри, минути, години,
всяка битка обстрелвам с очи.
Аз съм мъжко момиче, за Бога!
И вратите отварям със крак,
и цигара си паля в движение.
Аз мъжко момиче, че как!
Не, не ме съжалявай изобщо,
няма смисъл. Нормално – съдби!
Да, разбирам – раздвоен си, и тежко е…
Тя е нежна. Аз съм мъжко момиче!
Върви…
