Едно момиче силно си мечтало,
да сбъдне Светлината във Света.
И се родило на Земята за начало,
във дланите на Бог и Любовта.
Когато времето е страшно мълчаливо,
а хората изгубят своя взор,
децата на Вселената пристигат
и сеят Обич, Сила, Благослов.
Гнездят във сънищата ни,
целуват ни, прощават,
изричат страховете шепнешком,
да бъдем по-сърдечни обещават,
и ни изпитват с Вяра, за Добро.
Едно момиче силно си мечтало,
да сбъдне светлината във света,
свалило си крилата за начало,
и тяло си ушило със душа.
Избрало да докосва с вик сърцата,
и се превърнало във зов на Любовта,
нарекло се венец със име Таня,
прегърнало не леката съдба,
да бъде във Живота ни Урока,
пред който да приседнем и да спрем,
отворили сърцата си широко,
да се познаем в него! В Теб и в Мен!
