Наздраве, Сълза!
Аз тази вина отдавна, прости, бях забравила.
Добре си дошла! Но аз съм сама –
ще мога ли с теб да се справя…
Обиждаш се… Спри! Да пием! Вини –
пируват на нашата маса.
Сестрице, кажи какво ти тежи,
че толкова горко те плача?
Мълчиш и виниш. Виниш и мълчиш.
Кънтят из сърцата ни чашите.
Страхът ми кориш. Дали ще простиш…
Тъгата танцува по масите.
Наздраве, Сълза!
Тя наш’та съдба със теб е отдавна причина –
бутилка винó, да кажем „Мерлó“
да пием на прага на зимата.
