Отбой

 

Псувах мрака в един коловоз,
наранявах без дъх сетивата си.
Крадох обичи, чувства – любов,
междувременно гледах децата си.

Много гари заплюх на инат,
криех своята жалба за бягство.
Измалява ли луд? Луда бях,
и безчинствах с душата си бясно.

Колко много пребити мечти
във сърцето си връзвах на халос.
Хора, улици, сгради – съдби,
някой падна убит в свойта младост.

Побелях и приведох очи
към земята – да се помоля.
Плюх си в пазвата – и на пети,
замълчах, че кому да говоря?!

Духна вятър – нададох отбой,
в коловоза е някак си страшно.
Стиснах зъби като герой,
осъзнала, че тук ми е тясно.

1979488_659068664158869_961087626_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  30  =  33