СЪДЪРЖАНИЕ,  ПОЕЗИЯ

По-нова

 

За днес се бях зарекла да съм нова.
По-нова от онази рокля в крем,
с която се накиприх срещу събота,
и в мораво целуна ме сатен.

По-нова от годината на дракона,
под звуци на китари и фрапе,
танцуваща танго със вятъра,
ухаеща на цветно и море.

За днес се бях зарекла да съм съботна.
Неделята уви, не ми е ден.
В неделя съм накиснала измачкана,
в легена си онази рокля в крем.

По гънките в ръцете ми разлива се,
на звуците удавения стон.
Виновна заглушавам го със пяната,
да не издава мокър, влажен тон.

Защото, ако чуе понеделникът,
ако за малко даже разбере,
ще ми изкряска: „Времето безделнице!“,
и сто капана в понеделник ще ми поднесе.

 

31

Show Buttons
Hide Buttons