Преминах през живота с гръм и трясък,
пропадах в ями, давех се, летях.
И не в един и в двама хвърлих пясък,
и не един и двама преболях.
Наказвах с гняв, а в утрини се каех.
Залагах на комар ту дом, ту чест,
а после в тъмни нощи с глас ридаех
и в Бога търсих милост, блага вест.
Заравях много страшни урагани,
в сърцето си далече от света,
през девет планини болях от рани,
бушувах и се любих със греха.
Под билото живота не тревожех,
когато лазех, падах и тъжах,
добра да бъда всякога не можех,
предавах често, лъжех и крещях.
С едничката надежда във Всемира
да срещна и позная Любовта,
във битки влизах смела и ранима,
облечена с доспехи от вина.
Сега е Прошка – ден за равносметка
пред Бога и през всички в този час,
признавам си – душата ми бе в клетка…
Простете ми! Прощавам и на Вас!
