Пак на тази гара, пак студен перон, пак кафе с цигара – стария балтон. Старите ми чувства, жалките ми дни, Да му се не види – вятър и мъгли! Пусто не увира женската ми плът, Смях, купон и бира, после ставаш шут. Ама съм ината, пуша и рева. Чупя си главата, зорлем на мига. Да …
Прочетете повече „Да му се не види!“
Пожари и залези – и полумрак, а пътят – до кръв в локви тъпкан; пълзят и проблясват намерили крах, милиони следи и се пръсват. Разперили лапи човешки съдби; мечти със изсъхнали клони; бунтарски настроени прелели очи, не найдоли смисъл и корени. Копита продажни потъпквали с гняв; гъстаците ровели с’ зурли, но хората вярвали – търсили …
Прочетете повече „Пожари и залези“
Наглед са метри – стар диван, а между тях уж само маса с някакви два стола. На масата – пирува самота, налива скришно чаши със отрова. Коварно ги обстрелва с поглед лош, с лукавство ги примамва да отпият. Рулетка руска се играе тази нощ, готова на мига да ги линчува. Алиби ще е празния диван, …
Прочетете повече „На „Вие““
Не ме опитомявай – размечтай ме! По залез за любов ме замисли. Накрай ме да искам – с пожелание: дори след тебе да не ме боли. Дори да означавам – „до живот”, случайно или не е съвпадение, че си ме имал, но си бил жесток и няма да намериш извинение, за кръпките по моите мечти, …
Прочетете повече „Не ме опитомявай!“
Похарчи толкова пари. За хората сме вече много сложни. Той – невероятен, тя – с очи, в които всичко е положил Господ. Надмина себе си дори. Пред обществото сме заможни. Той – кавалерът със пари, тя – хубавица със заложби. А истината как горчи, но хората не подозират: Той е отчаян, тя – крещи, но …
Прочетете повече „„Заможни““
Вината ти от днес не ми е нужна… Ти май така и не разбра, че тук вратата вече ти е чужда… Защо ми носиш в длани чудеса, когато времето е минало… Аз всъщност само ще благодаря. В такива мигове и сутрини самотни съм раждала във мъки любовта, и съм я кърмила обичаща през нощите. Държала …
Прочетете повече „Да съществува!“
Понякога разбираш – две очи с една объркана сълза познават, в напълно непотребните ѝ дни душата ти – и в миг я приютяват. Понякога усещаш – две ръце в почти преглътнатите тайни разбират, че си ТИ, и после ТЕ прегръщат те и знаят: НЕ Е ВЯРНО: най – тъжната любов НЕ Е СЕГА, най – …
Прочетете повече „Понякога“