Ти – Дядо Коледа, си много стар
и две и двеста знаеш – предполагам.
Декември пак дойде със студ и мраз,
но теб така и не видях.
Признавам…
Изплаших се – не пишех и писма,
надявах се да чувстваш със сърцето.
Да видиш зад дъждовните стъкла,
че не вали…
Аз плача под небето.
P.S.
Но аз ти вярвам. Още чакам вест.
Така и не намерих в мен причина,
да те забравя…
Ето – писъмце:
„Ще може ли от днес да съм Любима?“
