Едно момче заслушано в щурците,
мечтаело за пътя към дома.
Рисувало в небето сред звездите,
най-истинската, чакана жена.
Целувал устните и́ някъде на сън,
ръцете и държало много нежно.
Едно момче наричало света
със името и́ звънко и безбрежно.
А денем пращал всички ветрове
и молел дните дълги във простора,
да я догонят – нейното сърце
в сърцето му да свие дом – със огън.
Едно момче по-влюбено от лято,
мечтаело очите на жена,
която го мечтаела и сляпо
го чакала на края на нощта.
