Походката ми лека и шармантна,
извивам гръб – протягам нежно длан.
Танцувам като мит от Казабланка,
а всъщност съм пияна да не знам,
кога събудих бури с дъждовете,
опрели пистолет иззад врата ми.
Кога подадоха на натиск коленете ми,
дали спечелих всъщност като губих.
Отпивам глътка в хватката и́ няма,
последен опит правя да не дишам.
Походката ми лека и шармантна,
а всъщност съм отчаяна и пиша.
