На миналото тегля ножа
и повече назад не се обръщам.
Вината е единствено възможна,
отстъпиш ли и́ хляба си насъщен.
Делиш ли с нея залък, дом, постеля,
душата ти до зъби ще линчува.
Погледнеш ли я плахо ще поиска
страхът ти да докосва и целува.
Вината е вина, ако я помниш.
Забравиш ли, простиш ли – всичко свършва.
На миналото тегля ножа,
забивам го до кръв и слагам кръста!
