Прощавам на живота всичко днес!
Страхът, обидите – снегът в косите,
предателствата, болката – мигът злочест,
тъгата, обвиненията и лъжите.
Прощавам на живота точно днес!
Във този миг, във този час – до края,
защото въпреки – понякога, без чест
да ме разпъваше на кръста – се разкая.
Защото точно днес в света – за мен,
/дори нещастницата аз не знаех/
една любяща майка – син свещен
родила, в този век покварен.
И този син по-светъл от покров
ме срещна, и запали лъч в очите ми,
лъч, който чаках цял живот…
Да пием за това, Любов!
За дните ни!
