Реална в нереален малък свят,
а може би искрица сред незрящи.
Различна сред безличните лица,
или безлична сред нечуващо опасни.
Специална в много простички неща,
обикновена за „избраните“ от Бога.
Безцветна за облечени в тъга,
красива за обичните й хора.
За повечето – някаква жена.
В едно сърце обаче е ВСЕМИРЪТ.
За всичкото е нищо, но ДУША
за нечия душа е…
Всъщност ВСИЧКО.