На животът ми тежкият кръст
е изправен високо и гордо.
На колене? Била съм веднъж,
без проблеми ще лазя отново.
Не ме плашат житейски борби.
Аз за тях съм ушила байраци,
и кръстосвам, надлъж и на шир,
по студени и влажни биваци.
Не ме спират зловещи очи,
нито думи препречили пътя ми.
Не ме плаши кръвта, нито дим,
заслепил ме до сълзи във тъмното.
Не защото родена жена
тегля ничком с юздите живота,
но когато ме мачка светът –
обещала съм! Гледам високо!
