Какво от туй, че плаче вечерта,
а пътищата никъде не стигат.
Ще мине време, всичката тъга
ще легне под земята ни красива.
Сълзите всеки стрък ще напоят.
Какво от туй, че майка горко стене,
синът и́ щом го няма у дома.
И майчините мъки са до време.
И майчините грижи имат срок,
когато без хабер синът се върне,
наместо майка, там намери гроб,
разбрал, че време няма да я зърне.
