Не ми се кълни във вярност!
Клетви, псувни – до Бога!
Нашата луда реалност
нека да бъде тревогата.
Нека ми е студено.
Лято, уют – не искам.
Стиска ми да е ялово,
стига да ме поискаш.
Даже в студа ще цъфна,
като априлска вишна,
после и да изсъхна,
струва си колчем риска.
Втръсна ми от любови,
дето ми носиха кръста,
силно ми е додеяло
и ме прерязва през кръста.
Ако останеш казвам ти –
бия до теб тревога.
Аз ще ти бъда камбаната,
ти ще ми бъдеш Бога!
